|
Здравейте на всички!!!!
Може би не е това мястото за моята темичка, ама по подходящо не намерих.
Чувставам се толкова тъжна и самичка, единственото което мога да направя е да се скрия в някое ъгълче и да плача, да ппача, да плача..... Нямам си приятели, с които да споделя вси4ко това, а и някак си така пишейки пред РС - то е по-лесно...
Беше толкова отдавна. Тя беше щастливо усмихнато момиче, което имаше всичко, за което мечтаеше. Имаше Той - нейния красив принц, в чиито очи Тя - грозното патенце беше красива и желана жена... Тяхната първа среща - на входа на онзи парк и онази първа целувка месец и половина по-късно... И после една най-прекрасна година, година-прикаска....
Понякога постъпваме като пълни глупачки... Действаме без да мислим.
Обичах го. Беше първия мъж в живота ми. Бях готова да направя вси4ко за него. Само 4е последните 4 месеца след годината - приказка не бяха толкова приказни. И аз реших че цялата моя любов се е стопила от неговото вече безразлично отношение. Или поне аз си мислех тогава. Не бях щастлива, нещо липсваше между нас. И тогава направих най-голямата грешка в живота си. Аз, която бях обещала винаги да съм с него, аз която бях обещала никога да не го наранявам. му казах 4е искам да скъсаме. Направих го на рождеенния му ден, един ден след Коледа, която той беше прекарал сам в болницата. Постъпих като пълна кучка, знам си го. не биваше така. Трябваше да поговорим, да изиясним нещата... Оше тогава, изричайки онези думички, аз знаех 4е бъркам. Можи би нашата любов все още имаше шанс. А аз като глупа4ка затворх всички врати след себе си. Да разделихме се. Чух думи, които не бях очаквала и обвинения, които не бяха верни, но аз си ги заслужавах. И след две безсънни денонощия прекарани в леене на потоци сълзи аз разбрах 4е още го обичам и н е мога да забравя. Именно това е проблема. Мина година и два дни, но аз продължавам да го обичам. не мога да погледна друг. Не мога да танцувам с момче, без очите ми да се напълнят със сълзи от спомена за него. Усмивката му изниква всеки път от облака дим на цигарата ми. Усещам го до себе си, когато разхождам сама ку4ето си по нашите си улици. Как да го забравя???? Дори заминах да уча в чужбина, но споменът за него продължава да се връща. тново и отново. Не мога да го забравя. И не мога да бъда отново с него. Опитах да си го върна. Аз упорития и горд овен успях да пречупя глупава си гордост и да се опитам да го спечеля отново. Уви, не се полу4и. Чух за себе си неща, които трябваше да убият любовта ми. И това не стана. Въпреки всичко , което той ми каза, че мисли за мен, аз..... Ами просто обичам го!!!
не исках да го наранявам, не исках да е нещастен, не исках да се държа като ку4ака с него!!! А направих вси4ко това.
Просто искам да забравя. А не слизайки от самолета да се надявам че той слу4айно може да ме чака на летището. Да бъдем заедно и да се обичаме както някога.
Извинявайте. Много се отплеснах. Но това е само една малка част от всико което чувста толкова обърканата Тя. Благодаря на всички, които са успели да стигнат до тук.
И ви пожелавам една вълшебна 2002 година, в която всичките ви мечти да се сбъднат.
|
просто искам да споделя
