За съжаление и на мен ми се наложи да правя когато бях на 21. Още по-лошото беше че не беше резултат от авантюра. Бях бременна от човек с когото живеехме заедно от повече от година и се разбирахме идеално. Просто човека изведнъж реши че не му се става баща на 25 години.
И досега го чувствам като най-големия си грях а също много съжалявам че се молих на приятеля си да размисли, но толкова ми се искаше да си запазя детето. Естествено веднага след това се разделихме защото го намразих до смърт, не можех и да си представя повече да ме докосне. Мисля че бях права, ако някак го бях принудила да запазя детето, той щеше да натяква цял живот.
Но самотна майка в България нямах сили да стана, затова винаги се възхищавам на жените, които са имали тази сила.
Оттогава не само взимам винаги мерки да не изпадна в подобна ситуация, но и се старая да предупредя всички приятелки да внимават и да не вярват много много на обещания.
Сигурно и аз имам вина задето не съм преценила навреме че човека до мен не ме обича истински и въобще що за човек е, но няма да ровя в миналото, просто оттогава внимавам много, внимавайте и вие и всичко ще е наред
Абортът не причинява физическа болка, само душата после те боли винаги.