Нека пишат, нека се учат... Ние, вече попрегорелите седим и гледаме, като стар занятчия млад чирак
Аз ли говоря така?!?:)))
Мен лично ме е обхванало вече празнично настроение - не ми се говори за проблеми и несъвпадения. Всичко съвпада, зависи къде ще го сложиш...
Та така мисля си за Коледа. Даже исках сутринта да отворя тема за празника, но реших, че ще ме заклеймите, че развалям трудовата дисциплина.
Но, пък и утре - хубав празник. Въобще празнично ми е, глезено едно такова и ....
Май полудявам...




РР. А за модата - за нищо на света не можеш ме напъха в тези ала Малкия Мук обувки, или в космясалите дрехи - забелязала ли си някаква мания - навсякъде пухчета, косми, гриви по палта и блузи. Идва ми да тръгна с един бръснач и да ги преведа в нормален вид.
А, за островърхите - значи аз се докарах в тази мода още преди 5 години - жестока зима, аз - истерична и отиваща на изпит, освен че не съм спала няколко нощи и че съм изпила около 7 литра кафе друго не помня, "конспект" въобще не знам какво означава. На всичкото отгоре съм покатерена на боти с ток - 10 см. и се клатушкам по леда... И точно в този момент единя ми ток се счупва със звука на вафла (коя беше там...), след като седях дълго време в снега, опитвайки се да нагъна някой друга мозъчна гънка и да реша ще го взимам ли този изпит няма ли, накрая бодро счупвам и другия ток и започвам да ходя с вирнати, почти до моя нос носове на въпросните боти. В снега добре, но в университета - паркет..., стъпвам и стърчащите пирони, които до преди са държали токовете се заковават буквално в дървото, аз издърпвам с мъка крака си, после същото се повтаря с другия и така с бавни, но сигурни и стабилно заковаващи се стъпки към заветната оценка. Иначе, нагоре с костюми, кокове и така... Само трябваше някой да върви зад мен с касичка.
Така, че видя ли осторъврхо и вирнато и ми идва да го изправя с голи ръце...