|
Той ме намери една вечер…умен, интересен събеседник, забавен, на 27г., от моя квартал… говорихме доста пъти, засичахме се често из интернет, щото ни съвпада работното време общо взето, а също и свободното. Не си бяхме скучни никак. Една вечер бях на купон и се прибрах към 2 и 30-3 без нещо. Влязох уж само да си видя пощата, ама се смотах нещо и хоп! Той се появи. Каза, че бил на работа в момента, бил на служебен купон и минал през работата да види дали аз не съм в интернет .. предложи да се видим . веднага!Искал да поговори с мен, не с друга - с мен. Аз бях адски уморена от купона и се заопъвах много убедено. А той така настояваше, много интелигентно просто говори и как ме убеди знам ли.. просто си казах, майната му, аз на среща с психопат отидох, що и на тая интересна среща да не ида? Чукнахме срещата в 5.00 на една пейка на един блок в нашия квартал. Аз определих мястото. Идеята бе да гледаме изгрева. Чакайки го си мислех, че явно съвсем съм изкукала, спеше ми се, уморена бях, ама пусти и приключенски дух. Бях ококорила едни очища от вълнение. Той се цъфна засмян - симпатяга беше и както и мислех - много интелигентен. А, и почти женен. Което научих там. Заразказва за себе си, за живота си, за това как до преди 2 год. бил верен на приятелката си (заедно били от цели 6г.), ама , виждате ли, преди 2 г. се събудил и се осъзнал, че живота си минава покрай него .. и тралала - хукнал по жени. Разказа ми 1-2 смешни истории, как го е хванала приятелката му 2 пъти в изневяра и то по глупав начин и т.н. беше много сладкодумен, искрен и някак всичко изглеждаше толкова естествено. Много приказва, аз повечето време мълчах и попивах информацията като гъба. Е, видяхме изгрева - прелестен, розово-лилав ми се стори, може би и очите ми да са били вече преуморени много… беше интересно и приятно да си лафиш с него, да го гледаш право в очите как разказва. И така мина първата среща с него. После пак се засичахме и си говорехме - дето се вика лаф моабет. И една вечер събота срещу неделя се засичаме в 11 в интернет. Предложи да се видиме пак. Но този път да идем в тях на бутилка вино. Окей, става, казах. Грабнах 1 безалкохолно и грозде и отидохме. Той-подсигурил 1 бутилка бяло вино. Пуснахме си радиото и от 12 часа до 7 и половина стояхме там - говорихме за какво ли не, за живота, за миналото, за любовите-минали и настоящи, за приятелката му и бъдеща съпруга, за болката, за спомените..за всичко. Е, още отначалото като отидохме го попитах направо - защо ме доведе тук? С каква цел? Отговорът бе прост: ти си ми приятна, това е, ще правим каквото кажеш, ТИ РЕШАВАШ, аз ще приема твоето решение, независимо дали ми харесва. Аз избрах да говорим, никакъв секс. Не че съм супер моралистка, но имам едно правило по отношение на женените или със сериозни връзки мъже - никакви връзки с такива. Просто в себе си не мога да живея с мисълта, че някъде там има 1 жена, която в момента наранявам, като спя с мъжа й. Просто не мога - нещо ме спира и отвътре ме отблъсква. Така че ми е нещо като естествена бариера. Не се и съмнявам, че ако не бе така сериозно обвързан, щяхме да завършим вечерта много по-интензивно, но както и да е. реалността бе такава и аз просто изхвърлих възможността от сценария. А той , естествено, се е надявал да кандисам. И е бил прав да се надява- той е приятна компания, има магнетизъм в него и в очите му (рядко красиво синьо), иначе не е красавец, но някак привлича към себе си, а и много силно впечетление прави приятният му глас. Както казва една моя приятелка: Готин пич, мноого готин! Но несвободен и съответно-забранена зона. Имаше освен това в него едно силно сексуално излъчване, което също привлича много. Така комбинирайки ум, приказки и това излъчване, трябва да ви уверя, че разбирах как успяваше да убеди жените да са с него, въпреки че си е признавал на всичките, че е "зает". Той просто бе сериен кръшкач. Което не го правеше обаче отблъскващ. Спомням си сутринта към 7 бях вече адски съсипана и уморена, само исках да се сгуша и да поспя (а той-да се сгуша в НЕГО - това го прочетох в очите му-така много личеше. Ми така де, той при всичкш случаи не ме бе завел там само да говорим, ама аз пък явно се бях оказала костелив орех-не ща да захапя и тва си е, ама не му казах защо бе така.). Станах да се разходя и отидох на терасата, загледах се в утрото навън-студено , дъждовно, мокро утро, а той се приближи до мен на не повече от 10см и сякаш само чакаше 1 знак от мен, дори и да го погледна просто в очите, но аз не го направих - искаше ми се, беше си изкушение, но не можех, не беше редно, не биваше, не исках после да се мразя като си спомня за това- в такива моменти се питам дали все пак тоя морал не ми вреди…ако се замислим, можех да изкарам една неангажираща нощ с него и това е, лошо ли щеше да ми е? не. Ама… това е положението, контра. Станах да си ходя, вече си нямах много доверие. Изпрати ме до нас като джентълмен. Благодари за приятното време и се разделихме.знаех, че няма да се видим повече. Колкото и интелигентен да бе, той си търсеше жена, а не партньор за философски разговори. После си говорехме в интернет от време на време за как е живота му, по едно време даже ми се оплака, че бил с женена и тя все нямала време за него… стана ми смешно - кръшкачът се оплакваше, че женената му любовница няма време за него. После вече не сме се засичали - аз си намерих целодневна работа, почнаха лекциите и време не ми остава да се обърна дето се вика.
Но останах с приятни впечетления от него, просто рядко сложна личност от една страна и просто кръшкач с повече акъл от друга. За него си спомням с приятното чувство за приятно изкарано време с интересен човек. Пък и ми каза една -две житейски истини, които си струва да се запомнят. Определено не съжалявам за запознанството с него. Но и не съжалявам, че бе така кратко. Както се казва - всеки взе оптималното от другия..или поне аз, де. За него незнам. Не че е останал на сухо. Освен да му пожелая щастие друго не можех. И наистина го мислех. На драго сърце приключих с него, всеки си тръгна по своя житейски път. Може да се каже, че ние бяхме просто двама непознати, които се срещат на един път, вървят известно време заедно, говорейки си приятно и после поемат в различни посоки… Но от него имам един приятен спомен в повече. Всъщност единстветото необикновено в тази история бяха часовете на срещите ни- 5 сутринта и 12 през нощта и факта, че отидох у тях. Ама като слизах по стълбите към входа на моя блок, за да отида на първата среща си поислих: Ха, то май така ти е тръгнало още от първата среща, явно така е писано, и взе да не ми прави впечетление , че часът за останалите хора би бил безумен… 
Е, тази случка разказвах после на 2 мои колежки. Няма да забравя погледите им никога - и двете ме смятаха занапълно луда да ходя по среши в тези часове. А след ден разказах на най-добрия си приятел и ми става смешно като си спомня какво ми каза: "Що, бе, какво му е на часа? Съвсем нормален си е"
Та, всичко е въпрос на гледна точка.....
|
Разумици в безумни часове
