|
Как се запознах с Боян
Боян е..ами един прекрасен човек. Запознахме се по интернет в един горещ летен ден, когато нямах какво да правя и скучаех. Беше толкова мил и любезен, добър..просто супер човек. Говорехме с часове, разказах му всичко за себе си, той ме спечели с отношението си, всяка дума бе красива, добра, мила. Запознахме се и на живо, не беше хич красив, но за сметка на това има златна душа…един наистина страхотен човек. В момента той ми е най-добрия и близък приятел. От самото начало станахме приятели, разбираме се и с половин дума. Не сме се карали никога. Е, може би малко е проблем това, че понякога ми се струва, че ме харесва и не само като приятелка, но явно се опитва да го прикрие, защото знае, че ние винаги ще бъдем само приятели и нищо повече. Но той много ми помогна в тежки за мене моменти-особено като бях наранена на няколко пъти от лични несполуки и от служебни неудачи. Той винаги е до мен, когато имам нужда от него. И така се оказва, че в интернет има и прекрасни хора, по-ценни от злато… Не знам какво щях да правя без него. За мен той е нещо повече от приятел, той е част от мен сякаш, толкова много го обичам и уважавам. Едва ли мога да си представя да имам по-добра приятелка от женски пол. Имала съм много приятелки “най-добри”, но нито една не беше искрена с мен, все гледаха в нещо да ме използват. Затова дружа повече с мъже. И си заслужава, един мъж може да е 100 пъти по-добър и верен приятел от една жена. И той е именно такъв. Така интернет ме срещна с една прекрасна личност. И си струва от многото неудачни срещи , една такава осмисля всичко, оправдава многото неуспешни срещи. Защото сега знам, че имам 1 сродна душа, един ИСТИНСКИ приятел.
Най-смешната ми среща.
Говорихме си повече от седмица, накрая му пратих снимка. Е, той не бе особено възхитен. Усетих го и ми стана неприятно. Аз си знаех, че снимката ми е лоша, да не говорим, че не си приличах на нея, ама друга нямах. Той го вадеше на тема самочувствие много яко – имаше се за много голяяма работа. Пък аз не обичам някой да ми се прави на много важен, особено, когато не виждам да има покритие. Та, той не ми прати снимка. Ама поне имаше дар слово уж. Решихме да се видим. Този ден се прибрах по-рано и като никога се наконтих доста, дадох си труд да се наглася, посветих бая време на това. И не заради него, а за да му покажа, че нещо се е объркал като си придава много важност. Направихме срещата пред Руската църква. Аз се появих с малко закъснение и като го видях щях да падна от смях – бе по-нисък от мене и един такъв слаб, хилав. Като ме видя-зяпна буквално. Не че съм някоя красавица, но просто той очакваше нещо съвсем друго, съдейки по размазаната снимка. Ухили се от ухо до ухо, показа 3 реда зъби и рече мазно-мазно: “Ама ти въобще не си приличаш на снимката!” “По-грозна ли съм?”-изгаврих се аз. А той надълго взе да ми се обяснява, че бил изумен и т.н., че съм била изглеждала много по-добре отколкото очаквал и т.н и т.н. Заведох го в едно мое любимо заведение, настанихме се на една комфортна маса и от 7 до 12 седяхме там. Оставих го да говори и колкото повече пиеше, толкова повече показваше от същността си. Такива идеи ми лансира, че се разсмях от сърце дълбоко вътре в себе си- защо било нужно да излезеш 15 пъти с 1 жена преди да спиш с нея? Не можело ли да стане след 3-4 среща? Той бил скъсал с любовта на живота си преди 2 седмици и му било много мъчно. Защо скъсахте, питам аз. Ами защото ходили 3 седмици, ама не били спали заедно и той се изнервил, скарали се и скъсали (и това с голямата му любов?). Тук не издържах и се изсмях. Просто ми идеше да го заплюя и да си ида- беше жалък и пиян (а пихме по равно – бира). Накрая взе да се “срамува” пред мене- колко го било срам, че него алкохола го бил хванал, а мен-не. Накрая се вдигнахме да си ходим. Заваля… беше април. А на мен ми бе ужасно смешна цялата ситуачия, докато той се палеше – нещата между нас можели да се получат, подхождали сме си (кога пък го разбра това бе?!), аз съм била точно за него, подхождала съм му на сексуалността, разбирала съм го и т.н…. глупости, смешки, падение… той просто си вярваше. Дъждът валеше, а аз сякаш вече не бях там, просто вече бях над нещата. Стигнахме до такситата – влязохме в едно такси, то остави първо него, после мен. Та, докато бяхме в таксито той ме целуна- останах като камък, нищо, нямаше тръпка, нямаше абсолютно нищо, празно бе в съзнанието ми… той слезе нахилен като ряпа, а аз си продължих с таксито към нас.. караше един възрастен човек. Горкия, помисли ме за луда-като слезе оня пиян глупак, аз започнах да се смея с глас. Оня ме погледна учуден и ме попита нещо за “приятеля ми”. А аз казах – “Тоя кретен, жалък и нищожен?! Нее, той не ми е приятел!” Милия човек, изгледа ме изненадано и си продължи. А на мен ми бе адски весело от цялата ситуация, и най-вече от глупостите, дето ми ги ръси от 7 до 12. После като говорихме пак в интернет му казах, че няма да стане мищо между нас, никаква връзка , нищичко. Напсува ме мноого цветисто. Няма да повтарям думите му. В крайна сметка 1 седмица по-късно той се бе върнал при голямата си любов и аз с удоволствие установих, че съм била право да не му се връзвам – той със или без мене щеше да се върне при нея, но ако му бях “пуснала гювеч” само щях да съм наранената и изхвърлената. Това го разбрах още тогава като го слушах в заведението. И не исках да ставам просто поредната в неговия жалък живот. Дори и да го бях харесала, щеше да е безмислено, само себе си щях да нараня… и затова е много важно една жена да си преценява рисковете преди да се впусне в една авантюра. Да прецени дали има опасност да бъде прецакана, наранена, захвърлена като парцал. А не да се хвърля в едно такова начинание, надявайки се, че просто няма да е прецаканата, че на нея това не може да се сучи просто… Повече нито се видяхме, нито говорихме по интернет, тоест той видя, че няма да му пусна и вече не бях интересна. Това е.
|
За Интернет срещите 2
