Не си за психолог.....


А и не ти е много различна ситуацията от тази на Еми...

Не го оббичаш ти... ноне го съзнаваш. Това съжителство на никого добро няма да донесе, защо се залъгваш че е идеалния? И колко още ще го правиш ?

Честно пред себе си го признай... ако беше влюбена сигурно нямаше да имаш този проблем...ако го обичаше щеше да простиш. Но не е така. И няма как да го обичаш щом те е наранил толкова дълбоко. Да, Теда е права- шамара се прощава. Прощават се моментните избухвания, защото сме хора.Но когато в тях има жестокост която поражда страх в нас ... Естествено че никоя жена няма да се изплаши от шамара зашлевен по-скоро заради унижението.... макар че днес аз и това не съм готова да простя. Защото години на ред прикривах пред себе си личността на съпруга си като постоянно си повтарях колко добър баща е и колко незаменим, как никой няма да обича детето ми колкото него и как ми прави отстъпки и т.н....но на каква цена ?

Казваш че имаш медицинско което би те развело... Това е жестокост която не се лекува. Може да се спотайва...дори и с години. Според мен в момента когато мъжа ти те получи отново ще те пребие.

Аз съм малко старомодничка по отношение на извънбрачните връзки но мисля че в момента когато откриеш ВЕРНИЯ ЧОВЕК ще го напуснеш... и колкото повече отлагаш ще е по-трудно- ще се обвиняваш и ще си казваш колко е добър и как те е разбирал а ти как постъпваш с него....

Всяка жена която се е развеждала ще ти го каже- и най жестоките мъже реват като деца и се молят за прошка. И са не по малко агресивни и в молбите си.... тогава отново си спомнят че бият, че унижават, и в следващия момент са божи кравички и ти едва ли не им сасипваш живота.... И мине ли време после не помнят неща като издръжка или пък разбирателство...камо ли че имат деца.

е, има и изключения.Винаги има изключения...номисля че при теб от години всичко е умряло и просто няма защо да сте заедно.