допълня едно МИСЛИ ЗА ДЕТЕТО СИ - защото ако продължаваш да търпиш това определено не ставаш за родител. Или си решила да възпиташ детето си като баща му ?

грубо и грозно го казах. Но вярно.

Знам че няма да ни чуеш Еми. Знам аз как не чувах и не се решавах.
Погледни ме - сега имам точно това за което мечтаех- влюбен съпруг който ме обича и обожава сина ми- който го осинови и бог ми е свидетел че всички в клуба виждат как по-детски съм влюбена като 14 годишно момиче. Имам до мен човек който не само ме обича а и е най-добрия ми приятел.Човека в който мога да получа опора, човека който дори да не съм права ще ме защити, човека който играе с мен и сина ми на пода, човека който усеща кога ми е тъжно и винаги е готов да ме гушне (дори и разделени на хиляди километри пак чувствах прегръдката му). И защо го имам ?Защото имах смелостта да си призная грешката и да се разведа.
Послушай ТЕДА, послушай и другите жени и момичета. И реши сама.Затвори очи и си представи как детето ти пищи докато те удрят. Е, какво е добър баща ? ТОВА ЛИ ?

Едно е да се случи някога и да не си сдържи нервите и да те удари. Не сме безгрешни. На всеки нервите се изпускат по някое време- дали ще креснем или нещо друго..та и ти си майка- знаеш че понякога детето те изкарва от нерви. Но би ли го удряла винаги когато не е право ? Детето ти би ли се страхувало от теб ? А ти се плашиш от мъжа си и дори не си го признаваш...

Теда е съвсем права...

все някога ще се усетих. Дано да е по-скоро- ще се измъчваш по-малко. Няма да можеш да го промениш. Та кого ще променяш ? някой , който дори не ти е приятел?някой , който не иска да бъде твой приятел? Някой, който не се интересува от нещо друго освен от тялото ти ? И как ти се извинява ?"Какво да направя, иска ми се" ?

А ти каде си ? Каде е смехът ти? Каде са веселите разговори помежду ви ? Какво си ти ?ПАРЦАЛ?

Няма да пиша повече. Няма смисъл....