правилно сте ме разбрали. Исках да кажа, че човек трябва да търси и намира начини да държи на себе си и семейството, да се бори за него всекидневно и да не хленчи, мислейки че някой друг му прави всичко. Защото всъщност всичко си зависи от самия него.
Медеа поставяше и един друг въпрос - за това кога да си кажеш "СТИГА". Но стига на какво - на търпението спрямо другия или на собственото бездействие? Това само риторично го казвам, а иначе всеки има свой праг на търпимост на това нещата да не стават както на него му се иска. И този праг се формира малко или много от родителите и по-конкретно от тяхното поведение, което ние неосъзнато копираме. Това имах предвид като казах, че тези, чиито родители са разведени, се развеждат по-често, защото знаят, че и техните родители не са търпяли подобни неща. Така че всеки решава сам за себе си кога да си каже стига и какво да предприеме. Важното е навреме да се усети.
А дали аз навреме съм се усетила - времето ще покаже. Човек понякога има грешна представа за времето, така че на мен ми се струва, че много вода изтече преди да предприема нещо, но може и да не е съвсем така. Все пак, благодаря ти за вярата в мен!
Поздрави от мен!