Всъщност май наистина не може да се промени някой толкова много колкото на нас ни се иска. Ама и май в началото затова си ги харесвахме - защото се отличават по нещо от други, защото са си точно те, пък после искаме да ги променяме. Промяната, която аз постигнах не точно в него, а по-скоро в себе си и в отношенията ми с мъжа ми започна точно с това, че разбрах че не трябва и не мога да го променя. Приех го такъв какъвто е и реших да не се ядосвам за нещата, които ме ядосват в него. Е, не че и сега няма ситуации и реплики, които не ме вбесяват понякога, но понеже са очаквани реагирам на тях различно - не като преди, ами примерно с чувство на хумор, самоирония или правя шеги от такива ситуации.
Помисли си, че ако наистина смяташ, че си грешала в подхода трябва да възприемеш нов подход, не веднага, но решително да приемеш това и да го спазваш. Никога не е късно за нещо ново и няма нещо, което да не можеш да предприемеш или преодолееш в името на нещо, което си решила да постигнеш, та дори и това да е съвсем дребно и незначително. Пък реално погледнато това няма да е съвсем дребно постижение, а ще води след себе си и други такива намерения и постижения стига да ги искаш...
А за мнението на Стефан - съгласна, че резтропаната и оправна жена е способна на това, ама понякога жената късно усеща, че трябва да е такава и тогава и е много по-трудно. Защото обикновено на жената т.е. момичето му се внушава, че то трябва да си трае, като отиде в къщата на мъжа си и особено ако има свекърва там - тогава пък още повече да си трае. И въобще - жената няма право на мнение, да не говорим пък тя да е правата. Разбира се това е в най- крайния вариант, не казвам, че всички жени са ги учили да са такива. И особено пък днешните момичета - при тях струва ми се няма такава тенденция. Говоря за поколението, което сега е към 30-40 годишно. По-скоро такива са представите на мъжете за жените. А жените, за да им угодят ги спазват и съответно така възпитават децата си - момичетата да са слаби, а момчетата - решителни. Всъщност аз ли съм деформирана - незнам, но все пак ми е жал и даже противно да гледам семейства, в които мъжът няма думата, а диша прахта от ходовете на жена си... Така че повечето жени(и лично аз!) късно усещат моментите когато трябва да се чуе мнението им и изобщо когато трябва да се намесят в тези отношения. А пък после им се струва невъзможно да го променят, след като е наложен някакъв стереотип. Но както казах по-горе - не е невъзможно.
Май стана доста объркано, но се надявам да ме разберете без да конкретизирам нещата.