|
Тема |
Струва ми се, че [re: koмплekcapka] |
|
Автор |
Stephan (невероятен) |
|
Публикувано | 13.08.01 16:52 |
|
|
проблемът ти не е от няколко години, а от по-преди - например откакто водиш съзнателен живот. Комплексите не се създават за два дни, поне не и тези, които ти описваш.
Първото, което ми идва на ум е, че си дете на разведени родители и много тежко си преживяла раздялата им. Изпитвала си и срам от другите деца. Това е най-честият и вероятен причинител на подобна комплексираност.
Другият вариант е, единият от родителите ти да е бил социално депресиран, неудовлетворен, тогава да си го е изкарвал на вас в къщи с майка ти и другите деца, като ви е унижавал и така се е декомпенсирал. Една неистина, внушавана на децата с години, за тях става истина. И сме свидетели как много красиви момичета си въобразяват всякакви недостатъци.
Последното, което ми идва на наум - имала си приятел, когото много си обичала, а той се е държал нечовешки с теб, макар че демонично те е привличал. Неспособността да му удовлетвориш капризите те е направило неспособна да се държиш пълноценно с мъжете. Във всеки случай всичко, което ти е нужно сега е да си намериш един мъж, зареден от петите до слънчевия сплит с позитивна енергия - ще бъде истинско чудо в живота ти и ти пожелавам късмет. Защото друга терапия няма. Пъпната връв със семейството отдавна е отрязана и това чувство на несигурност, която те държи непълноценна, трябва да се компенсира от нечие осезаемо присъствие около теб. Ако използваш за илачи чашката и тревата - само ще се отдалечиш от пълноценното интегриране - колкото й комформистки да ти звучи това - от обществото, в което битуваш.
Ако споделяш по-често проблемите си с реални хора - дори и да смяташ, че няма да те разберат - все пак ще бъде нещо като терапия при психоаналитик - и също ще ти даде положителен резултат. Не ти препоръчвам психоаналитик, защото мисля, че в България няма добри. Иначе добрата психоанализа ще те оправи за половин година и ще бъдеш като нова - усмихната, наперена и всички ще те обичат и ухажват - каквато е мечтата ти, струва ми се...
Стискам палци, момичето ми!
Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!
|
| |
|
|
|