|
|
| Тема |
 тук някакви такива мисли |
|
| Автор |
Megan (драка) |
|
| Публикувано | 30.05.01 12:17 |
|
|
|
Странно нещо са хората. Сякаш смятат, че тяхните чувства са по-важни от онези на другите хора. Когато ги боли, ги боли повече отколкото другите хора. Когато са наранени, са наранени по-дълбоко от другите хора. Забелязали ли сте? Егото на човека е невероятно нещо. Мъчно ти е по-скоро за самия себе си и за болката, която ти е причинил някой, отколкото за това него самия.
Ако някой си ни пренебрегне, или игнорира, или просто си тръгне – ни боли, нали? Особено ако сме свикнали да го възприемаме като близък човек. И ни е мъчно за това, че ни е наранил. Но ни е мъчно за нас самите, за начина, по който се чувстваме, за празнотата, в която попадаме.
А хората, които наистина имат значение са толкова малко.
Тук ще препиша едно нещо от моето приятелче, Медузчето. Мъдро дете е то.
“Хубавите неща не идват просто така.
Имат си причини за да дойдат.
И не остават просто така.
Имат си причини за да останат.
Проблемът е, че не е така лесно да им даваме поводи (от време на време) за да останат в ръцете ни.
С други думи, те не са сигурни и завинаги. Трябва да се борим за тях.
А ако не можем да си намерим причини за да се борим...то...какво повече мога да кажа?
Значи не са ни били така нужни и толкова истински...
Аз...защо ли пиша тази тема?
Хм. Вероятно опитвам да се преборя за нещо?
Дали опитвах достатъчно?
Дали това ще е последният ми опит?
Дали не трябва някой друг да ми помогне?"
| |
| |
| 
|
|
