Мила госпожо,

Бих искала да Ви кажа, а не да ви съветвам.
Животът си е ваш!
Куп съвети и осъждания прочетох тук.
Направете така както ви води сърцето!
Мъжът ви няма да е щастлив ако вие сте нещастна,
за да е щастлив той (малко объркана логика, ама е така).
В едно семейство мъжът гледа жената -
ако тя е щастлива и той е щастлив, без значение каква е причината
за щастието и.
Забравете предразсъдъците и фалшивите съвестогризания!
Вие не сте ничия собственост и никому не дължите
емоционално робство!
Може би именно така ще погледнете по друг начин и на
семейството си и съпругът си.
Не Ви съветвам да правите нещо конкретно, а просто ми се
иска да не робувате на ничие мнение.

Послушайте сърцето си!

Не мисля, че някой човек е толкова беден емоционално, че да
обича само един единствен човек по един и същ начин завинаги.
Ние всички обичаме много хора - майка си и баща си, братята и
сестрите си, децата си, внуците си, приятелите си, уважаваните
от нас личности, защо точно този вид любов да прави изключение
от изброените дотук? Защо любовта между мъжът и жената
е подложена на такова спорно обсъждане?
Един семеен човек спира ли да обича родителите си?
Защо да губи способноста да обича противоположния пол тогава?

Обичай, мила моя, от все сърце!
Защото после така или иначе все нещо ще се случи
и вече няма да го има това.

Женена съм от дълго време и съм била щастлива именно така.
И няма по-обичан мъж за мен от моя съпруг.
Всички други само още повече ми показваха колко ми е скъп.
И ми подариха и много щастливи моменти, за което им благодаря.

Искренно твоя,
Ингрид