Имах отношения по работа с една американка, която е родена в САЩ, но е живяла 7-8 години в България и говори български перфектно. Тя имаше много пари, имаше лаптоп последен модел, телефони, iPad-и, дрън-дрън, обаче изглеждаше много кофти. Носеше някакви анцузи на топчета, грозни дрехи, а и тя самата беше грозна, макар че беше готина по характер и научих изключително полезни неща от нея.
Аз от своя страна в момента нямам пари за такива скъпи лаптопи и глупости, но винаги съм си давал всичките пари за лачени обувки и скъпи дрехи. Мисля, че изглеждам доста добре.
Днес бях на работа. В момента моята работа е да мия прозорци в центъра на София. Дълго време наблюдавах хората, които минаваха отдолу. Аз бях с гуменки за 15 лева и панталон за 10 лева, произведен в Бангладеш. Това е поради простата причина, че ми свършиха парите за лачени обувки и волю-неволю започнах да нося гуменки за по 15 лева и панталони за същите пари.
Като гледах хората, те всички бяха лъскави, паркираха някакви скъпи коли, но в моите очи изглеждаха толкова нелепо... Всички бяха много важни, гледаха като ощипани госпожици, а аз бях толкова истински. И си зададох един въпрос, който си задавам често. Кое е правилно - да си като онези бележити американски бизнесмени, които имат милиарди, но живеят в някаква тъпа, долнопробна къща, струваща 30 000 долара и карат най-грозната кола на света, или да си с 5 лева в джоба, но да си изгладен, излъскан, напарфюмиран и красив?
Има ли смисъл от това лустро?
------------------------------------------
|