|
Тема |
Re: Плачете ли на филми? [re: Kumiko Yanaka] |
|
Автор |
Mиpa_M (мацка) |
|
Публикувано | 26.10.11 12:10 |
|
|
И аз на филми май още не съм ревала. Дори на "Титаник". Иначе си използвам квотата за рев.
На книга се е случвало, но не на тъжни моменти, а по-скоро на разни трогателни.
****
Като малка ревях при всяко четене на един детски разказ на Добри Немиров. Сюжетът е: бащата на главния герой работи писар - това е в края на ХІХ век - и има зъл началник, заради когото е принуден да напусне. След време идва ред да гонят от работа началника и един млад добросъвестен чиновник обикаля да проучва как се е справял с работата. Накрая стига до бащата на нашия човек и му казва: ти си последен от "свидетелите", от твоите думи зависи дали ще го уволним оня, дето тормозеше всички, а не мислеше, че има семейство. Бащата пита колко са му децата и младежът отговаря: четири. Бащата мълчи известно време и накрая казва: ами нищо лошо не мога да кажа за него. Лошия не го уволняват, а на другия ден той идва в къщата на нашия герой и вижда баща му на двора, гледа го притеснен и мълчи. Бащата му подава цигара и онзи разтреперан отговаря: "Благодаря... много благодаря".
Наивен разказ уж, ама ме разплакваше, гаранция. И сега ми потекоха сълзи, само колежката да не помисли, че се е случило нещо.
Редактирано от Mиpa_M на 26.10.11 12:22.
|
| |
|
|
|