Копирам и тук развръзката, бяхте много мили и ви благодаря за написаното. Помогна ми много в размислите относно случката. Дай боже да няма за никое дете такива неща, но ако има трябва да не оставяме нещата да се оправят отсамосебе си...не става. Тези, които минават границите трябва да знаят, че ние знаем за това и не го неглижираме
Е всичко стана така, както трябваше да стане!
Крайният резултат: Преместихме детето в "А" клас-другият демек. На госпожата там съм склонна да гласувам доверие, но не сляпо...поне от наблюдения знам, че се държи прилично и е над 50 години...не се хаби емоционално да се доказва на децата. Факт е, че има миналата година още 2 деца, на които родителите са пожелали преместване на децата си там.
Какво се случи: Директора прояви много толеранс, умереност и добър медиаторски талант. Отдели ни повече от час. Попита ме, настоявам ли детето да остане на разговора...отговорих, категорично ДА! Обърна се към детето и я попита вярно ли е, че щурее и се пръска с вода с шишета и не знам какво още измишльотини, които класната и вчера на разговора с него е лъгала. По изражението и отговора на детето се разбра, че такива неща никога не е правила, разказа кои се пръскат и стана му ясно на човека, че детето не лъже. Което е правила като щуротия тя сама му каза, че са си писали и хвърляли бележки през чиновете с някакъв неин съученик. Сама си каза, какво е правила, което беше смешно и нищо общо с опитите на госпожата да я натопи.
После повика с мое съгласие и класната и. Аз също държах да се срещнем всички!
Дойде нафукано и се отпочна цирка-то не бе оплаквания, кое как правело детето и децата въобще...оставих я да се наговори. После подхванах случката припомняйки и , че на 8 години да щурееш е по-нормално, но не е толкова нормално да си изпускаш нервите и да хвърляш шишета по кошовете с подигравателен жест, когато си пълнолетен и още повече си учител на децата. Не е нормално учител да яде в час и да пие кафе, не е нормално да си плюнчиш нещо по пръстите и да пипаш децата после...всичко дето го написах тук, го казах и там...не е нормално да искаш децата да ти носят маркери, с които да пишеш по дъската...мдааа.
Пресегнах се към химикалката и и я попитах ще и е приятно ли и как ще се почувства ако сега и взема писалото и го запратя в коша, с което искам да и покажа, всъщност че тя е за коша?...естествено не я запратих, а пак я оставих спокойно пред нея.
Припомних и, че аз бях тази дето по ТВ-то се конфронтира със синдикалистите и не подкрепях учителската стачка именно заради такива за съжаление преобладаващи "учители".
Естествено, че ми набра жената , каза ми че у мен има нещо ненормално и щяла да ме съди за клеветите дето отправям...Помолих я да бъде така добра и да заведе дело, защото определено има какво да се каже по въпроса:) ...оказа се, че го казала "образно"
Директора само стоеше и слушаше...театър му направихме...доволен остана май
Понеже ви чета внимателно и се вслушах в един съвет от Минута, който много ми допадна. Попитахме детето какво иска да се случи всъщност, на което тя каза:
"Искам госпожата да ми се извини и никога повече а не се държи лошо с мен, така както и аз не се държа лошо с нея. "
Госпожата скокна и каза, че детето е манипулирано и започна да ми вади от 9 кладенеца вода. Аз и директора чакахме извинението...което тя не даде!
Помолих я да се извини и да приключим с въпроса, защото на никой не е приятно да си хабим нервите с това, детето да се успокои и да се върне в клас, а не да го влачим по психолози и то да страда от неконтролираното и поведение. Е, тя не пожела:))...каза, че щяла да и се извини после в клас...отговорих, че няма да съм спокойна така да се отклонява въпроса и по добре да се извини сега и пред директора. Не пожела, скочи и си тръгна , защото имала час...направо се врътна и си излезе. Мдааа...
След което тишина за минута...директора се обърна и попита Марина какво иска тя сега. Детето каза:"Никога не искам да съм вече с госпожата и не искам да ми преподава по нищо."
Предложи и да се премести в другия клас и детето се съгласи. Написах заявление и случаят приключи. Дадоха ни програмата за утре.
После отидохме при госпожата и до сега да си вземем платените помагала. Децата се скупчиха около Марина и я питаха какво става? Марина им каза, че се мести в другия клас, на което аз допълних на глас: "Деца, Марина се мести, защото не желае да учи с госпожа, която хвърля шишетата на децата по кошовете и не ви уважава."
Естествено изсъска ми се да млъкна, но казах, че е демокрация и мога да отговоря свободно, защо детето се мести
После отидохме и се представихме в другия клас...много деца и се нахвърлиха радостно:)...учителката беше малко объркана, защото от мен чу за това, набързо и обясних и жената каза само: Ужас, хайде отивайте сега да се успокоите, утре чакам Марина за първия час".
Определено Марина беше шашардисана от всичко, което и се случи, но сега у дома ми каза, че много се радвала, че казала това, което мисли и искала и и станало мъчно, че госпожата и не и се извинила, а си тръгнала.
На директора изказах респект и благодарности за търпението, което прояви и че се обръщаше лично към детето с въпроси и се съобрази с нея. Казах му и това, че никога не бих го прескочила като институция, преди с него да вземем правилното решение. Споделих му, че за мен случаят е показателен и приключен и че такива хора като Мирчева не са в полето ми за раздухване и коментиране вече на случая и търсене на реванш, защото тя сама представи себе си "достатъчно добре" на срещата ни...за мен тя вече не съществува, живота и времето ще си нареди нещата за нея. Да е жива и здрава. Пожелахме приятен ден и си тръгнахме. Отидохме на сладкарница да се почерпим за тържеството на правдата
|