младежите са някъде между 25 и 30 - не им знам точните години защото не сме супер близки.

а за преследването - нямам идея. винаги ми се е струвало, че е някаква спонтанна ирационална реакция, на която някои се поддават. имам предвид, че подобно преследване е безцелно - със сигурност човекът няма да се върне така, нито пък ще му се генерира особено желание за приятелско общуване.
явно при неочаквай край на връзката, егото изпълва цялата вселена, ситуацията започва да се разглежда през стъклото на несправедливото нараняване и другият вече е виновен и не само трябва да страда, но и всички да разберат колко е виновен.
осъзнаване настъпва след известно време, но вече е твърде късно за път назад.
само веднъж ми се е случвало нещо подобно - преди доста години и с младеж, доста по-малък от мен. прекратих всякакво общуване с него когато започна публично да драматизира. и май той е единствения от бившите, с когото въобще не си говорим... тъжна работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите