много приятно ми стана, когато го написа това готвенето, както всяко едно занимание, трябва да е философия: да умееш да приготвиш нещото (храната) по този начин, че да задоволи възможно най-много усещания - и на очите, и на носа, и на устата (, и на корема)

В някакви много далечни дни една жена ослепяваше, а беше превъзходна готвачка, и ме научи да готвя, за да може да упражнява това си хоби чрез мен и когато е напълно изгубила зрението си. И ми говореше така докато ме учеше - невероятно е като усещане. Затова и сега обичам да готвя - хем ме успокоява, хем е някакво изразяване на моя поглед, мислене, идея за удоволствие на сетивата. Мили неща ...

От предаванията може да се вземе идеята, която ще стане кой знай каква твоя реплика, когато се направи в кухнята ти ... Това наистина ме кефи - и затова си е свят, който си пазя - един ден може живота да ми подари това щастие да го предам на някого - малкия морганец или друго човече, което сега расте някъде ... мисля, че няма да стои само при мен, а ще си тръгне пак напред това умение, както дойде при мен някога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите