|
Не знам защо, се сетих за един случай - беше преди година-две, в една социална служба, подавах си документите за детски
Една такава "със самочувствие", от социалните работнички, навика нагло и толкова безпардонно една женица, че попълнила данните на бащата на детето в декларацията, а пък се оказало, че са разведени. Жената си подаваше документи за първи път, мислела е, че трябва да се вземе дохода и на двамата родители, независимо, че живеят разделени, сгрешила, значи. Соц.момата я затапи с въпроса: "Абе госпожо, вие мъж имате ли?" Жената толкова се сконфузи: "Ами, разведена съм, ... значи нямам", направо се смачка, не знам как да го кажа. Оная - "Ами, като нямате, за какво го пишете тука?" Това е малко оф топик по отношение на еклерите :-), но пак засяга отношението служител - клиент. Може пък жената да е отскоро разведена, може да й е тежко, а бе много неща може....
Това е някак криво разбрано превъзходство - да наругаеш някого за допусната грешка, да го унизиш що ли, за да се почувстваш значим. Т.е., самочувствие, но за сметка на другите.
|
Re: Училище за самочувствие [re: Джaя]
