Стихоплетният ти пример беше по- скоро иронично намигване към глупостта човешка. А тя понякога води до такъв вид самовлюбеност и самовъзхита. Но истинският нарцисизъм е малко по- арогантен.
Честно казано, аз не общувам отблизо с такива хора, но когато срещна екземпляри, които са тотално безкритични към себе си и се опиват от вида и цялата си личност и когато това няма много общо с реалната картинка, по- скоро изпитвам някакво снизходително съжаление към тях. Класически образци на нарцистични личности обаче май рядко съм срещала.
Иначе себеуважението е важно и хубаво нещо, но то е нещо различно.