Ами ето какво би станало: жената очаква да роди, притеснява се, вълнува се, чуди се как да разпознае момента, в който раждането започва. С две думи, иска да се съсредоточи изцяло върху себе си и усещанията си, което е и единственото разумно поведение в момента.
И тогава точно се изтърсват тези хора, които са и близки, но тя им няма доверие, защото винаги са гледали "под лупа" нейното отношение към тях /това е моя хипотеза, която е вярна в 99% от случаите/.И така - тя се чувства длъжна да им обърне внимание, въпреки че това я затормозява излишно. Самата дума "излишно" я вбесява още повече. На всичкото отгоре свекървата, усетила че не е център на внимание, започва да кудкудяка колко е развълнувана, да разказва собствените си преживявания, към които никой не проявява интерес, но тя е толкова шумна, че щат - не щат я слушат.
И така накратко- за нея това е натоварване, което би искала да си спести. И има право. Едва ли има друг момент в живота на жената, в който тя е по-уязвима и по-нуждаеща се от спокойствие. Но ако си мъж, едва ли ще го разбереш. Както някой беше казал - на чужд гръб и 100тояги са малко.
Отронен цвят
завърна се на клона.
Я, гледай - пеперуда!
|