вглеждайки се в силуетите на написаното в тази тема, виждам следното:
някой иска този клуб да се разтури.
виждам неясен силует на присмех.
друг силует изскача от мрака - този на провокация.
провокацията не винаги е лошо нещо. помня как тате навремето ми казваше : "давай, детко, ти можеш, аз знам" - и аз се втурвах... но силуетът на онази провокация не изглеждаше като този тук...сигурна съм, че нямат роднинска връзка.
виждам още силует на разочарование, че "шоуто" е свършило.
много семки ли останаха в нечии джобове?
виждам силует на подигравка и друг - на разочарование, че може би въпреки всичко клубът ще оцелее.
виждам и силует на омраза. но тъмно е, не мога да го видя добре... не мога да преценя със сигурност - дали е наистина омраза, или е просто куха не-любов?

ех, очезаре, очезаре... намерил си си и ти с кого да говориш за любов...