|
|
| Тема |
 запечатано с целувка:) |
|
| Автор |
Aurora (:)) |
|
| Публикувано | 15.03.01 00:58 |
|
|
|
едно малко текстче ми се иска да пусна, ей така...и аз не знам защо:)
май... е модно сега:)
текстът е от Пиер Дако, книгата е "Психология и вътрешна свобода"
Нормата е абстрактно понятие, променящо се в зависимост от епохата, групата, общността, обществото. Тя най-често се налага в затворен кръг от хора...
...Обикновено тъкмо нормите разрешават или забраняват дадено поведение. Тази тирания се проявява по няколко начина.
Първи начин:
Самите индивиди се самоопределят според нормите и се сливат напълно с тях във всички области (да си спомним например за принадлежността към даден "клуб", където се налагат - и на всичкото отгоре се спазват - правила за изразяване, обличане, държане). Що се отнася до тези, които са "извън нормата" (под или над нея), по какво да ги "разпознаем" и как самите те да се определят?
Втори начин:
Нормата налага, диктува да се следва такъв начин на действие и на мислене, какъвто очакват другите. В този смисъл понятието носи особено отрицателен заряд. То ограничава или направо отхвърля "аутсайдера" така, както организмът отхвърля "чуждото тяло".
Трети начин:
Нормата отхвърля индивидуалното творчество (например изкуството), освен ако не се вмества в "рамките" (самоограничаваща се дума) на дадена дейност.
Четвърти начин:
Нормата се свежда до "средното" ниво и се отъждествява с него. Ясно е в каква задушаваща атмосфера на примирение и бавна смърт живее онзи, чиято афективност и интелект не се вписват в усреднената норма и който във всеки миг е изложен на риска да бъде "наказан". До такова плачевно състояние на нещата се стига винаги когато се слеят норма и посредственост.
---------
искам да подчертая, че с постинга си не взимам ничия страна.
няма да го направя.
иска ми се освободеността да не се превръща в свободия и да се спазват някои норми - не от задължение, а от уважение.
ще ми се също в този клуб никой да не изпитва чувство за натиск или ограничение.
но най-много пък ми се иска гореизброените да бъдат възможни...
погледнато от птичи поглед това тук прилича на дърлявене - "вечни раз(мисли)" срещу "формула 1".
просто така се случи.
и двата клуба са ми любими и много ми се иска да бъдат такива, каквито бяха.
ще помоля най-искрено Гривестия в името на добрите чувства между нас да развее белия флаг:)
не бих могла да взема ничия страна, наистина. и в двата клуба има хора, на които държа и обичам.
| |
| |
| 
|
|
