Когато някой пише, отговаря, чете - тук, в клубовете - Общува. - обменя мисли, по-скоро поучава, отколкото научава, оптимизира стила си на изразяване.
Не вижда ничии очи , не се съобразява с нуждата да отговори веднага или да отвърне въобще.
Понякога, когато съм прекарвала повече от час тук, както след сън, се страхувам дали ако понеча да отворя устата си, няма да не мога да проговоря?
Всеки посредник (телефон, писмо, дори книга) утежнява и манипулира взаимността, разбирането . Но докато за един писател е невъзможно да води безспирни дискусии очи в очи за да "каже", то тук разговорите са предимно между двама-трима, а още неколцина ги четат.
Ако и неявно, не един "клубар" предпочита да общува предимно тук дори и с хора, които познават на живо и с които са що-годе приятели.

Странно място е това.
Всеки може да претендира, че е всякакъв.
Налага се един модел на изкуствена любезност и псевдо-безобидност, за да бъдеш "приет". Въпреки анонимността, този модел бива съблюдаван, и малко хора са си просто такива, каквито им се ще. Останалите ги е страх, за да не бъдат "нападнати".

Мои разсъждения са това, незадължаващи никого да ги споделя, разбира, или толерира.
Но отдавна ми е в главата, прищя ми се да си кажа.
И все пак, всичко е в Мярата.


P.S. Lazy, ти как възприемаш З.Фройд ?


.

Редактирано от мяy на 19.02.01 22:02.