За мен най-чаканата и вълнуваща среща остана единствена.След седмици бурно писане и какви ли не виртуални предизвикателства,се ВИДЯХМЕ.
Няма да забравя погледа му в онзи най-пръв момент - щеше да ме "запали",ако...ако бях в състояние да го погледна за повече от секунда.А после...после се отдръпна.Остави ме да водя (нещо като) разговор и от време на време се забавляваше да ме залее с някоя и друга кофа сарказъм:)Той си беше,Виртуалният той.Но в реалността не се получи.
Не съжалявам,че се видяхме.Ни най-малко.Не можех да не го видя.А колкото до писането - там и двамата май сме по-добри:)- останахме pen-friends и ако нещо се е променило...то е,че вече го нямаше очакването...тръпката,че нещо предстои...