тюх, не мога да разбера - аз ли съм толкова опърничава? ама като написах "дрън" и то излезе, че поне още 5 пъти съм си озаглавявала така съображенията : )
ми може и да съм.
и в този ред (ама че гадост е това "и в този ред") пак казвам дрън-дрън, защото си мисля, че ако седне човек да се удоволства от нещата, които прави, защото някой си му бил казал, че не може да ги направи... абе не е така,бе
много им здраве на казвачите на това и онова : )
пък и... по-голяма приятност за мене лично има в това да направя нещо, за което самата съм си задавала въпрос - мога ли го, или не.
обаче после?
почнеш го, поразпиташ се ще стане ли,няма ли, после вземеш, че го направиш. и какво?
с него се е свършило.
край.
няма го вече.
и започваш друго...
и това му е най-хубавото, като че ли.

иии... значи, когато вече човек е свършил нещо, което някой си му бил казал, че не може да го направи - какво остава?
нещото, или казаното?
или нищо от двете неща?

ами... : )

казватели, хехе : )