Когато е странно всичко наоколо обичам да играя на една игра. Събирам парченца от най-различни стихове и песни, ей така произволно (сякаш протягам ръка към онова, което ме обгражда и просто си грабвам нещичко) и после ги подреждам.

Днес се случи да се появи един подобен пъзел от думи. искам да ти го покажа, Деннице

"You look so fine
I want to break your heart
and give you mine"

I'm not like all the other girls

Хъмм

"I'll tell you something
I am a demon
Some say my biggest weakness
I have my reasons
Call it my defence
Be careful what you're wishing"

"Good times they come and they go
Never going to know
What fate is going to blow"

"Sometimes it comes and it goes
You take it ever so slow"

"It's never as good as the first time"

"Never going to know
It's like the weather
One day chicken next day feathers"

"It is a possibility
The more we know the less we see"

"But why should I worry and why do I care
When this road that I walk on is going nowhere"

"Do you realise? Do you realise?
Do you realise, this world is totally fugazi"

Знам, че е голяма бъркотия... но и наоколо е такова. И даже няма реална тиха музика, а само тишина.

Исках с някой да споделя това... и си мисля, че ти би го разбрала, Аврора.... та затова го написах.

-----
pass