абе не ти ли се струва, че това е като : какво мислите за тези, които ядат люто?
или: какво мислите за някой, който днес предпочита печено пиле, пък утре - фрикасе?
стига де!

по-скоро мога да кажа какво усещам, когато се срещна с такова нещо. всеки път изпитвам смесени чувства - на недоумение, на някаква тъжност, кой знае защо - като че аз съм този, който ще разпореди какво да прави или да не прави някой със себе си... на някакво неудовлетворение също... ами много е смесено, наистина.
човек няма как да се тикне в нечия чужда глава и да разбере и да почувства какво става там. затова всеки път, когато се сблъскам с гадната вест, че някой се е самоубил - все някакси ми се струва едно такова... малко жалко и недомаслено... а пък на човека кой знае какво му е било, за да се реши на такова нещо. ми не ми прилича на обикновено изпускане на нервите... или на някаква глезотия, или каквото там..
хората често казват "ще те убия", или "иде ми да скоча отнякъде", или "ще пукна", или разни такива неща, но рядко го правят. и решително си мисля, че изобщо не съм аз тази, която ще дава оценка на нещо такова.
винаги е индивидуално и веднъж завинаги, нали така?
е, тук не става дума за пуберско нагълтване с всички витамини, аспирин и слабителни, които могат да се намерят в шкафчето до огледалото в банята, в деня преди класното по математика...

самоубийството е наистина непознато нещо за мене, а и за всички, които така или иначе са живи.
така мисля.
колко ли трябва да му е писнало на някой, че да го направи? ами нали всеки ден се случва нещо различно? как така?