Много хора използват израза:"Да бъдеш себе си.",без изобщо да се замислят какво означава.Хората не се познават,как тогава да бъдат себе си?Мъдреците определят самопознанието като най-висшето знание,до което се добират малцина,а тълпата си въобразява ,че познава себе си.Нищо не познава.Хората са слепи,невежи и роби на собствените си пороци.
Как определяш и кои са "малките" и кои са "големите" неща,как определяш "уникалното" и изобщо не употребяват ли хората твърде много определения за сметка на глаголите?Какво е "красиво" и кое е "грозно"?,кое е "специално" и какъв е "смисълът" ?Все думички ,за които мнозинството не се замисля,а просто повтаря като папагал?Не може да изакаш едно изречение натъпкано с въпросителни и да си мислиш,че си открил извора на мъдростта.
Да ме извиняваш за откровеността.