Когато казваш "свършва (добре)" това предполага някакъв край и приключване на нещо започнато.А мен точно по свършването (не ОНОВА) не ме бива.Някъде пистата прескача и плочата повтаря ли повтаря.Така и не успях да прекъсна започнатото някъде далеч в миналото и сега няма вече измъкване...Не знам дали разбираш за какво говоря,но си казвам:"Има ли значение?Всеки от нас вижда и разбира в заобикалящия ни свят само това,което иска".Така сме устроени-живеем с ПРЕДСТАВИТЕ си за нещата,а не с реалните неща.Когато сме влюбени практично ли разсъждаваме?Не!Живеем с представата си за нея/него и сме склонни да прегризем гърлото на някой,който се опита да ни покаже практичния верен път от негова гледна точка.Толкова глупости правим поради такива неща.И ги повтаряме.И повтаряме.И пак...и пак....
Човеци сме.Това ни е лошото...