И да, и не. Всеки миг е последен -всяка усмивка, облак, обич, песен никога няма вече да се повтори и точно такъв няма да бъде погледът, който...Само след миг - ще е друг; слънчевите зайчета по стената ще метнат различни отблясъци; нежността ще е различна, болката ще има друго име, а тъгата -нима тя не е във всеки момент друга, както и радостта...И все пак точно в този миг -последна, единствена.Заблуждаваме се, че имаме време да пропускаме обич, да пропускаме приятелства, да пропускаме залези и шантави идеи, да пропускаме мечтите си, оставяйки ги за някога, за неясното бъдеще...
Никога не е късно да прогледнем за това, колко сме закъснели и всъщност....ако сега отворим очи - колко още ни предстои:)



"Чего не потеряли, того мы не найдем"
Булат Окуджава