Това за бонбончето беше от по - преден постинг. Ти казваш, че не си съгласна, че болката е лекарство срещу порока. Аз те питам - тогава бонбонче след успешен номер ли е. Не го твърдя. Въпреки, че, ако награждаваният е мазохист, той ще предпочете първото и тогава за него това няма да е болка, а кеф. Но ние сега си говорим съвсем общо за физическата и за другата и само за "нормални" случаи на болка, нали? Като ми поемат в невярна посока мислите - например обидя някого несъзнателно (те тия работи обикновено стават несъзнателно, независимо кой кого обижда) - и после като се усетя и ми става криво и болно, че как може да съм такава нечувствителна и така да обиждам. Извинявам се, разкайвам се и след това - дай боже да ми простят - и аз си прощавам. Тогава, според мен, болката е , което пречиства и ми носи мир със себе си. (не владея писането с малко, но прости и силни думи и се страхувам, че опорочавам това , за което пиша, но...) А болката е НЕОБХОДИМА например, за да оздравееш от нещо. Отиваш да ти вадят зъб и знаеш, че ще те боли, даже повече, от колкото в момента. И не, че я желаеш болката, ама знаеш, че трябва, мамка му... Ами жената в последните месеци на бременноста не чака ли с нещо като нетърпение родилните болки? И за наркотика - ами как ще си го обясниш иначе, когато някой с години си живее с болката и е безсилен (а може и да е друга причина) да се избави от нея. Сравнявям болката с превозно средство, защото тя не е приятно нещо и, за да се избави от нея, човек взима решения, действа по някакъв начин и ПЪТУВА на някъде. Сигурна съм, че болката е и много други неща, които не знам. И сега, ако нямяш нищо против, спирам до тук, защото повече не ми се говори за болката.