Балада за добрите думи


Намираме ги някъде,
събираме ги някак си —
от светлата половина на луната,
от пролетните изгреви,
от пиринските извори,
от тайните молитви на душата.

А после ги преглъщаме
и в себе си ги носим —
понякога изглеждат маловажни,
понякога засядат
в гърлата като кости —
болят ни, а не смеем да ги кажем.

Докато се опитваме
да ги редим в поеми —
послушни, парфюмирани и сресани,
изтичат като капчици
през пръстите на времето...
А после ще се питаме къде са...