Ще ти отговоря с примери. Представи си един ученик който има контролно. Обаче не е учил и предполага, че ще получи двойка и това е причина той да избяга от клас - нека го наречем Смисъл1. Обаче той има натрупани неизвинени отсъствия и при последващо такова ще го изхвърлят от училище - нека го наречем Смисъл2. Или учителката е заплашила, че без явяване на конролното ще пише двойка - Смисъл3. Това бяха три различни смисъла някой с различни следствия на реакция. Винаги съществуват варянти на разглеждане, дори ти да не си готова (не искаш) да видиш част от тях, а други (вероятно безкрайно много) не са във възможностите ти (и въобще на човека) да се сетиш за тях. Смисъла може да се разглежда като причина, но те са безкрайно много - то ест отделния смисъл е относителен (нито Смисъл1, Смисъл2 или Смисъл3 е абсолютен). Да приемеш, че причината е смисъла, това означава да приемеш да бъдеш движена от вълната на причино-следствената връзка - то ест да изживуркаш живота си. Ако приемеш гледната точка на причино-следствената връзка, то тя винаги ще е валидна независимо какво правиш. Търсиш нека го наречем СУПЕР СМИСЪЛ (причина) - единствен, първоначален, всепораждаш. Нека допуснем, че има такав и нека го наречем още Бог - сигурно някой вярващ би се съгласил с това. И ти си готова да се кланяш на този СУПЕР СМИСЪЛ - да го абсолютизираш за себе си. Възниква въпроса, а какво е имало преди това, какво го е предизвикало. Ако има нещо преди това, то има и други варянти (разклонения) и той вече не е СУПЕР СМИСЪЛ. Да приемеш, че нещата имат начало от нищото (не е безкрайност) е пълен абсурд за човешкото мислене, абсолютно противоречаща на разбиранията ни за логика. Както казах някаде тук, ти ще се спреш на някоя причина и ще обявиш нещо за смислено или въобще, че си открила смисъла - но това ще е вяра.