Човек е там където е не поради една причина. Дори да приемем, че е една, то тя е факт поради друга или други причини. Въпроса е, на кое ще се спреш и ще кажеш: "Ето това е причината". Дори да приемеш, че е така то не предопределя нищо за това какво да правим. За случайните събития ще ти цитирам дефиниция за случайни сигнали - сигнали чиито характеристики се определят по неизвестни закони. Това важи въобще за случайноста - ния я определяме за такава само защото не знаем причините довели до нея. Иначе случайноста си е абсолютна част от причино-следствената връзка. Това е просто начин за разглеждане на света в който къкъвто и да е той е валидна причино-следствената връзка. Всичко е система, състои се от системи и е част от системи - най-малко защото ние го отделяме като част (нещо). Хаоса е просто непонятна за нас система. Какво означава да не мислим линейно?! След като всяка мисъл е пак следствие. И мислейки линейно да допуснем, че причино-следствената връзка има начало или край е по абурдната възможност, оставяки въпроса какво е било преди (след) това. Всичко е логично следствие на причините довели до него. Независимо дали е 2+2=4 или "счупих си нокатя - света свърши". Решенията които взимам дори и да се окаже, че не са особено добри, винаги ги разглеждам като правилни, защото са следствие на това което съм знаел и бил. Дори бих казал, че те са единствените решения - единствената възможна сума на дадени причини. Това не зависи колко щантави ти изглеждат мислите. Не знам доколко можеш да се довериш на това което съм писъл, още повече, че за мен е най привилно твърдението "Не знам нищо (абсолютно нищо)".