знаеш ли,
аз мисля, че трудностите са много хубаво нещо,
защото те се вечния двигател. който ни тласка напред
или по -точно, който ни провокира да дадем всичко от себе си за постигане на цел, преодоляване на себе си или каквото там е,

ако всичко върви по мед и масло залиняваме, вегетираме и се заблатяваме в собствената тиня

и ако не вървим напред какво,

напред, назад, всичко е толкова относително, зависи от гледната точка и ако вселената е безкрайна, то движението е винаги от нас в някаква посока

но и стоенето на едно място има стратегически смисъл,
ако тогава правим подготовка за следващата стъпка или каквото е...

изобщо не се отплесваш даже
важното е , че имаш какво д акажеш и го споделяш, това много ме радва...

а за двете крайности, да,
човек трябва винаги да вкусва от двете крайности и да умее да балансира между тях,
ако стои все по средата е скука и еднообразие

танцувай по ръба на острието