Хм, ама ти верно ли се изживяваш като добричка? Ако е така, ще съм ти благодарен да ми разясниш по какви критерии си го преценила. Защото всъщност нещата са много прости. Седя си аз един жегав следобед под някаква сянка на някво заведение и се наслаждавам на следобедното си кафе. След малко на съседната маса сяда млада майка с малката си дъщеричка ( някъде около 4-годишна). Явно жената току що бе прибрала детето си от детската градина. И то разказваше на майка си как през целия ден другите деца са го обиждали за нещо и са го сритвали по кокалчетата. Няма да мога да ви предам болката и обидата в очите и в думите му. Тогава майката, като всяка добра майка, му обясни, че е най-добре да започне и то да рита по кокалчетата. Ама така си е, живота е такъв. Не е виновна жената. Да, но детето поседя, помълча две минути, обърна се към майка си и и каза: "АМА ТЕ КАТО СА ЛОшИ, ЗАщО ТРЯБВА И АЗ ДА СЪМ ТАКАВА?" (цитата е точен, защото просто няма как да забравя тези думи). Обърнах се, погледнах момиченцето, то съвсем не изглеждаше на дете, което не може да се защити и с други средства. То наистина вярваше в това, което изрече. Тогава си казах "Бах мааму, гледай ти колко просто било всичко". Това наистина ми се случи, нищо не съм измислил. Аз лично не мога винаги да следвам този принцип, но когато успявам ми става по-добре. Хм, а и ти Claire, май не сте толкова добрички за колкото се мислите. Но в едно сте прави и това никой не ви го е оспорвал: Вие сте точно толкова важни и точно толкова големи, колкото е и Пешо, колкото е и всеки друг в този клуб, независимо дали се обажда рядко или е сред редовните пишещи..