Именно тук идва противоречието в думите на тези, които казват, че преследвайки определена цел играят роля само за да постигнат целта, а иначе, видиш ли, те не са такива :-)
За да стигнат до действието, те са допуснали в мислите си това действие, приели са го като възможно, като правилно и като ефективно, а иначе на общи приказки могат да го обсъждат и да наричат подобно действие неморално, неправилно, глупаво и т.н.


И ти просто потвърждаваш моите думи - действието е следствие на мислите ни, т.е. на самите нас - тогава каква роля играем, след като следваме мислите си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите