Първата част я разбирам, напълно вярно :-)

По втората - всичко е субективно :)
Разбираме дали е било истина или заблуда, чак като постигнем и направим нещото, което толкова искаме.
Знаеш ли върху какво разсъждавах преди време (то аз постоянно си разсъждавам върху нещо де;-)))
За чувството да гониш определена цел и в името на тази цел да правиш много други наглед по-малки ( а понякога по-големи всъщност) неща...и накрая да се окаже, че целта не е била желана цел, а нещо като зайчето за хрътките. Измислена цел...самостоятелно измислена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите