Често бях чувала фразата "Истината боли".

Да! Верно боли, понякога повече, понякога по-малко...
Но...осъзнах, че във всички случаи, тя боли много по-кратко от лъжата.

Лъжата, колкото и благородна да е тя, просто хвърля прах в очите и забавя излизането на истината на бял свят. А че истината винаги излиза наяве, рано или късно, просто е неоспоримо!

И какво става?

Лъжата(благородната) уж предпазва хората от нараняване, пък, когато излеза наяве, се оказва, че болката от заблудата, понякога с години, и осъзнаването, че сме били "глупаци" да вярваме в лъжата и да отдаваме всичко от себе си за нещо неистинско, е много голяма.

От друга страна, истината, макар и в момента да боли, ни дава правото на избор. Да изберем как да действаме в дадената ситуация, как да се нагодим психически спрямо нея. Истината е сила, най-мощното оръжие за оцеляване.

Колко боли и горчи само, когато осъзнаем, че в даден момент, ако сме знаели истината, не бихме действали, реагирали или чувствали по същия начин, и разочарованието от пропуснатото време, пропиляно в изживяването на една лъжа...

Объркано?
Да, просто не мога да изразя чувствата с думи.

Истината е, че МРАЗЯ лъжата, понеже тя ме поставя в неизгодната позиция на дезинформираност, съответно подтиквайки ме да взимам погрешни решения по чужда вина.

Истината ми дава свобода да действам както аз пожелая, без да се страхувам или срамувам. Истината ме прави силна, понеже хората не могат да ме изнудват, ако знаят, че съм лъгала и ме заплашат, че ще го разгласят. Просто такъв сценарии няма да има. Съответно истината ме прави силна и неподвластна на никой!!!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.