Животът е скъп заветен дар и никой съзнателен и нормален човек не би искал да го загуби. Дори изпадналите в дълбоко отчаяние и безверие дотам, че погубват живота си с постепенно самоубийство, се хващат като удавник за сламка и се опитват да се спасят, търсейки в Бога основание за собственото си съществуване. Животът се дава на човека от Бог и Той единствен има Право да го взема обратно. Никой друг няма право да отнеме живот.

Когато Бог дава живот на човека, това не е напразно, защото Той го дарява с уникални качества и способности. Заедно с това Той му възлага определени задължения. Бог иска да помогне на човека да осъзнае смисъла на живота и да разбере целта на съществуването. Той иска да му помогне да формира у себе си съзидателно чувство за живота, да се наслаждава на доброто в него съобразно божественото напътствие. Животът е даден от Бог като висша ценност и човекът е довереникът на Бог , който трябва с честност и умение да оправдае Неговото доверие и да живее със съзнание за отговорността си пред Него.

Животът може да се сравни с пътуване, започнало от определена точка и завършващо при определена цел. Той е преходен етап, въведение към вечния живот в Отвъдното. В това битие човекът е пътник и трябва да се интересува само какво ще му послужи в бъдещия живот. С други думи, той трябва да върши всичко добро, на което е способен и напълно да е готов всеки момент за преход във вечността. Той трябва да разглежда живота си на тази земя като възможност, предоставена му да направи най-доброто в зависимост от своите възможности. Защото не ще може да отсрочи и един миг, щом краят му дойде. Тогава ще разбере, че вече е твърде късно. Пълноценно преминал живот е този, който е бил изцяло подчинен на учението на Бог и по този начин се превръща в силен аргумент за постигането на бъдещия живот във вечността.

Всички хора водят началото си от Аллах и няма съмнение, че те ще се завърнат при Него.