...Недеформирани, прями и невинни като млади зверчета са дошли тук от своите ливади, игри и мечти; за тях още е важал простият закон на живота - най-жизненият, най-силният е бил главатарят, когото всички са следвали. Ала седмичните порции образование полека-лека са им насадили друг, изкуствен закон за стойностите: който най-послушно си изсърбвал порциите, бил отличаван и смятан за най-добър. Другите трябвало да му подражават. Нищо чудно, че най-жизнените се противели. Но те били принудени да се покорят;понеже добрият ученик, както се знае, е идеалът на училището. Но какъв е този идеал!...И какво излиза от добрите ученици по света! В училищният парник те се наслаждават на кратко илюзорно съществуване и толкова по-сигурно затъват после в посредственост и ограничена незначителност. Светът се тласка напред единствено от лошите ученици...