Права си, но пусто като се учим от родителите си...

А те, моите, са маниаци на тема: децата преди всичко! И на мен ми се е набило това в мозъка. Сега очакват да ги гледам, но няма да стане, поне докато са здрави и прави... Изискват да си зарежа семейството, за да бъда близо до тях...

Естествено, не това имах впредвид! Ако обичта е наистина толкова голяма, то тя в никакъв случай няма да е задължаваща. Аз съм си поставила като дълг, който изпълнявам с най-голяма любов и желание, да съм отдадена на детето си докато то стане човек, способен да се грижи сам за себе си. Затова ще направя всичко по силите ми да го подготвя възможно най-добре за живота, за да не се налага после да разчита на мен! А като навърши пълнолетие, ще й кажа бай-бай, беше ми приятно, ако искаш помощ - може, но не и преди да си опитала сама всичко по силите ти!

Абе, нещо такова, сигурна съм, че ме разбираш!

Това, обаче в никакъв случай няма да означава, че ще я обичам по-малко! Напротив, именно защото я обичам толкова много, ще постъпя така, за да й е лесно в последствие в живота!

I was crying because I had no shoes
until I saw someone who had no legs...