започвам, ако и да съм го поствала в други клубове по други теми.
не мисля, че някога ще стана егоист, но пък наистина съм на път да заобичам себе си.
каква любов би могъл да изпиташ към някого, ако не обичаш себе си в началото - тя би била непълноценна, защото любовта е не едно, не две неща; не само думи, трябват и дела.
та, защо да не е вечна, ако дори да го няма човекът, останал е споменът за тази любов?
не че оскар е имал това предвид. ценя пиесата, апропо. и филмът е добър.
да продължавам ли...

i'll never be nobody's wife