Ми да се наслкаждаваме и на мъртвостта си(!?всъщност, как се нарича състоянието когато сме мъртви?), защото така поне усещането ще е по дълго. Това разбира се не изключва наслждението от живота.
Между другото, идват поредица от празнични дни, така, че подобен призив би бил подходящ за дом за инвалиди, или сиропиталище. Малко кураж да им вдъхне на хората, така са се отпуснали и разциврили из тези социални заведения, трябва малко свежа мисъл да им се налее в главите. Пък и съвсем друго ще е усещането ни, когато преминаваме край някой щастлив и усмихнат клошар или просяк. Ще си кажем "Ето най накрая и при тези хора да се появи малко радост и човешко достойнство (за незапознатите с термина моля обръщайте се към тълковен речник)!"

Весели празници, ирбод хора!:)))

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена