Замисляла съм се, защото аз инвестирам много в отношенията които създавам.Приятелствата са моето богатство и моето имане, наистина.За мен са по-ценни от една любов и никога не смесвам един вид отношения с други, което разбира се е въпрос на принципи на нагласа и се учи с времето.Преживях няколко преобръщащи ме предателства в приятелствата си, но след като се събрах в себе си, след като в себе си простих порастващо, че допуснах това да ми се случи мога да кажа, че съм благодарна на тези взривове, че е имало смисъл да се случат,защото бяха вътрешно разтърсващи, външно отърсващи- освобождаващо от илюзии.Обичам да казвам и да мисля, че има хора, които срещаме за да се срещнем и хора, които срещаме за да се разделим по пътя си.С днешна дата мога да кажа, че продължавам да вярвам в приятелството и тези, които считам за такива макар да не са много са прекрасни и подкрепящи, за което тайно сега и мислено им благодаря!
П.С.Какво според теб преобраъща или изчерпва едно приятелство, мислил /а/ ли си?!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!