Има неща, които зависят от нас и има неща, които не зависят от нас.
Не случайно е казано, че с какъвто аршин мериш, с такъв ще ти и бъде отмерено.
Животът ни носи по своето течение и всички ние, плувайки към края на пътешествието имаме право на избор. Едни са застинали в трепетно очакване, други правят усилие да се насочат към някъде, а трети незабелязват нищо, защото са се обърнали към себе си. Няма стабилност, ако не си изградил собствените си устои, ако не знаеш какво си и какво трябва да създаваш.
Битието на обърнатите към себе си е обгърнато в мълчание. Те не се жалват от любовници и от шефове. Те знаят и познават. Тяхната стабилност не зависи от изневери и назначения, а от тях самите. Тя е вътре в тях, защото не случайното поражда или отменя стабилността.