Сигурно и аз съм бил желан?
Поне да ме бяха попитали?
Чувствам се като Нищо!
Дори когато се научих да отговарям не ме попитаха искам ли да ме убият?
Добър човек съм и ги оправдах като си помислих, че не могат.
Вие може и да можете?
Някакво си желание ги е принудило да ме създадат, другото било по друга някаква принуда. Създадени по принуда създават по принуда?
Няма нищо престъпно. Просто сме принудени.
Нито сме виновни нито сме невинни!
Но, има нещо, не може да е случайно така?
Трябва ли да се чувства силен, горд човек, че по принуда от желанията си е създал човек и да се различава, и децата си от ония другите престъпните родители-деца?
Това ми прилича на престъпен акт?
Някой му казват илюзия, но туй не е за нас-то е за другите, ние сме други, не сме като тях.
Аз също не попитах!