Питах за "голата лъжа". Или "натруфената истина".

П.П.
Но да се върна на шаблона "гола истина" (респективно "натруфена лъжа").

Сетих се за една случка:

Едно време на Запад. Влизаш в магазин. Лелиииииии - ще си скъсат устните от усмивки! Порой от вежливости и т.н.
Жената вика "Гледай какви са изкуствени! Актьори!..." Пък аз и отвръщам "Ами като се върнем в БГ бягай при Пешо бакалина, дето псува на всеки ляв крак искрено и от сърце, бърничка сиренето с ръце докато ти го увива в наплют от мухите табак и съвсем искрено те гледа под вежди като престъпник а не като клиент!... Там ще си плуваш във собствената вода като шаран в жабуняк!"

Пък да си кажа право - на мене ми беше приятно, че (в онези магазини) се държаха с мене като с човек. Дори и "изкуствено".
Та не е ли "добрият тон", "доброто поведение в общество" до известна степен неискреност. Ама така се живее по-добре, нали?
По-добре ли ще ни стане ако имахме "рентгенови очи" и виждахме директно гнилото на ябълката?

Колкото хора, толкова мнения.