Сега ще ви представя части от една много интересна книга написана от един американец / може би за българина англо-американската гледна точка на зрение по въпроса ще е по-интересна от.....ориенталската ...Но...възнамерявам да ви преведа и откъси от оригинални издания на Бхагават Гита и др. също./
Тя се нарича: " Световните религии" и днес ви преведох няколко реда от норвежкото издание.

Ето:

" Хиндуизма

" Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които заслужават да им се обърне внимание, също и тези, които са изучавали Платон и Кант - аз бих посочил Индия.
И ако трябва да попитам себе си от коя литература ние, които бяхме почти отделени от мислите си за гърците и римляните и за една семитска раса - еврейската. От където можем да вземем корекциите от които имаме най-много нужда за да направим нашия вътрешен живот по-съвършен, по- обхватен, по - наистина човешки .....ще посоча Индия.
/ Макс Мюлер 1800 /

Хиндуизма започва с въпроса: - Какво искат хората? И с този въпрос ще влезем в тази религия.
Хиндуистите казват, че хората желаят 4 неща:
1. Те започват с желанието за забавление - удоволствия.
Това е природно. Ние сме родени с “вградени” реактори за удоволствие и болка. Ако ги пренебрегнем поставяйки ръката си в/у една нажежена печка или скачайки през прозореца от третия етаж - ние ще умрем бързо. Какво може да бъде по-пасващо от това да следваме вдъхновението си за развлечения и да посветим живота си на тях?
Ние сме чували, че Индия е аскетична, не светска и отричаща живота и ние бихме очаквали от индийците да прилагат строго отношение към хората на удоволствията....но това не е така. Верно е, че развлеченията не се смятат като върховно добро, но нито се посрещат с осъждане. Този, който търси развлечение получава ясен сигнал - Карай! Действувай! Няма нищо лошо в развлеченията - те са едно от четирите легитимни цели в живота. Светът е пълен с красота и наситен със сензуални радости.
По-нататъка има светове над този, където удоволствията нарастват милиони пъти с всяка стъпка.....и тези светове ще изпитаме в изобилието на времето. Както всичко друго и хедонизма /учението, че удоволствието е най-висше добро/ изисква здрав разум.
Дребни моментни цели трябва да се жертвуват за постижения в по-дълга переспектива и ние трябва да се въздържаме от импулси, които могат да наранят другите - за да избегнем враждебни чувства и яд. Само глупавите биха лъгали, крали, мамили или да отдават на злоупотреби. За отделни хора, които желаят малко друго... се явява хиндуизма преди всичко като една практика, която осигурява здраве и благосъстояние но.....в другия крй на спектъра за комплицираните-изтънчените развива една сензуална естетика, която шокира със своя ясен език. Ако е удоволствието, което човек търси...не трябва да си подтиска страстта. Търси удоволствие по един интелигентен начин !
Това казва Индия и чака. Чака да дойде времето на всеки. Това важи за всеки един.....разбира се не за всеки в този живот. Рано или късно човек ще стане наясно, че търси нещо повече от едно развлечение. Основанието или причината, че всеки накрая идва до това откритие е....понеже развлеченията са твърди банални, за да ни задоволят. Удоволствието е преди всичко частно и личното е твърде малко, за да бъде притежание за вечно оставащ ентусиазъм. Рано или късно ние получаваме нещо повече от развлечения. Когато това откритие се появи - се сменя интереса обикновенно към другата голяма житейска цел - именно светски успех под формата на богатство, слава и сила. нито тази цел трябва да се подтиска или осъжда. Това дава по-осезаемо задоволство от развлечението, защото е социално.
Тези задоволства дават големи възможности за ангажиране на други хора.
Пред една западна публика човек няма нужда да се аргументира за едно такова гледище. Англо-американците не са ...болни за удоволствия. Те не се отдават на удоволствия - те са прекалено заети, те работят твърде много. Това, за което трябва да се аргументира човек на Запад не е, че удоволствията имат своите ограничения, но че социалните изяви ги имат - че “ каква ми е ползата ”не е синоним на “ какво струвам аз”.
Индия признава не само, че успеха е необходимост, за да поддържаш семейство и изпълниш гражданските си обязаности, но че дава също достойнство и самоуважение. Но когато дойде времето и това възнаграждение има своите ограничения както ще видим......"

Моята цел е чисто информативна ! Да ви представя една по-широка възможност, по-отворено виждане на света.....

.....следва....

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"