Страданието .... него ние го създаваме. Страданието - за човек, на вещ, за нещо духовно. А защо ни е необходимо ? ЗАщото иначе не бихме могли да усетим че съществуваме. С болката и страданието ние се уверяваме, че все пак живеем, а не се намираме на границата между битието и небитието. Страданието е заложено в нас, и без него нямаше да бъдем завършени хора. .... Но от тук изниква въпроса за самия човек, какъв и кой е той, а това вече е друга тема.
Кратка съм в изложението си, защото повечето неща ти сам си ги казал, макар и между редовете. А темата за страданието е вечно обсъждана от хората.